Патрона на училището

Професор Константин Иречек (1854 – 1918)

Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 г. в Чехия. Още от младежките си години се увлича по историята на славяните. Пристига в България по покана на българското правителство на 10 ноември 1879 г. с думите “Аз съм дошъл в България само с една идеална цел – да помогна със слабите си сили нещо при устроението на училищата в тази неосвободена страна, която по-преди е била предмет на научните ми издирвания и която по произхождение на жителите има симпатиите на всеки един славянски патриот”. И действително, още през 1879 г. проф. К. Иречек става главен секретар на Министерството на просветата.

През 1881 г. става негов министър и председател на Учебния съвет на ведомството. Работи за откриването на висше училище – университет в София. През 1884 г. става директор на Народната библиотека и действа за възстановяването на българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
По негова покана в България пристигат чешки историци, филолози, архитекти и археолози, които дават ценна помощ за развитието на науката и културата в младата българска държава.
Още като студент и особено под влиянието на П. Й. Шафарик, Иречек проявява определен интерес към историята на българския народ. По-късно във Виена младият чешки учен е насърчен от свои преподаватели да се заеме с написването на история на българския народ.
В течение на няколко години Иречек работи усилено и се появява неговата “История на българите”, която самият той характеризира като “научен очерк за миналото и сегашното състояние на България”.
В началото на 1876 г. тази първа научна и цялостна история на България излиза едновременно на чешки и немски език. През 1886 г. в Търново е отпечатан нейния пръв превод на български език.
По време на своето пребиваване у нас Иречек неуморно обикаля страната и издирва извори за българската история. Издава упътвания за събиране на географски, археологически и етнографски материал. Като професор в Пражкия университет издава трудовете “Пътуване по България” и “Княжество България”.
До края на живота си макар и далеч от нашата родина, той се интересува от общественото и културното й развитие. Поддържа редовна писменна връзка с представители на българската историческа наука.
Богатият жизнен и творчески път на Константин Иречек е светъл пример за дълбоките ни духовни връзки с чешкия народ.

“И сме направили толкова много,
с толкова малко,
за толкова дълго време,
че сме се квалифицирали
да правим всичко от нищо.”
К. Иречек